Тридневните драми около разпределението на високите постове в Брюксел извадиха

 Тридневните драми към разпределението на високите постове в Брюксел извадиха на показ най-малко два много нелицеприятни обстоятелства за България. Първо – надалеч сме от огромната игра в Европа. И второ – представителите ни в Европарламента по нищо не проличава, че са българи.
За първата причина имаме някакво утешение. Оказа се, че измежду богопомазаните европейци не е нито една източноевропейска страна. А ние се записахме като единствените, които завъртяхме в послание три родни имена- Кристалина Георгиева, Мария Неделчева и Сергей Станишев. Отделен е въпросът кой от тях какво общо има с България. И за какво европейските водачи ги отхвърлиха още на първото решето. По-интересно бе, че най-негативните мнения не излязоха от обиграните брюкселски висши служители, а от

махленките изявления на родна земя

Кандидатурата на Кристалина Георгиева за няколко поста незабавно възпламени отколешните й неприятели, които се провикнаха чак до Европа, с цел да напомнят по какъв начин е провалила избора на Ирина Бокова за общоприет секретар на Организация на обединените нации. Врагът с партиен червен билет побърза да отпише Сергей Станишев от номинациите за началник на Европарламента, още до момента в който неговите съпартийци от ПЕС държаха кандидатурата му на масата. Мария Неделчева пък получи 0 българска поддръжка за обидното изявление на шведския посланик, наричайки я дилетант в гилдията.
И тримата обаче нямат причина да се наскърбяват за хладното или пренебрежително бг отношение. Защото с годините потвърдиха, че от дълго време се кланят на непознати богове. И когато им е удобно, не помнят ракетата, която ги изстреля в международния псевдоелит. А се сещат най-вече в моменти, когато им стане прекомерно напечено.
Но в случай че раздялата с тях към този момент сме я надживели, други ни докарват нова болежка и отчаяние. Става дума за останалите български евродепутати.
Бяха гръмогласни в акцията, само че онемяха след нея. Релаксираха от напрежението един месец, събраха си куфарите и тихомълком отпътуваха за Брюксел. Сигурно имат много организационни проблеми там - да си попълнят формулярите, да си подпишат договорите, да си подредят чиновниците, да си наемат жилища. Огромната им претовареност несъмнено е повода никой от тях да не вземе отношение по инфарктната обстановка към новите постове. Явно не желаят и да трансформират традицията:

Борисов е там, той да си разяснява

Още незапочнал новия европарламент, а към този момент Бареков ни липсва. Той най-малко предаваше онлайн от залата. Сега, по този начин и не разбрахме, нашите депутати коя кандидатура за парламентарен началник са подкрепили. И дали някой от тях не е бил с тил по време на химна, солидарно с английските си сътрудници.
За разлика от тях, евродепутатите на останалите страни от Източна Европа безусловно замениха публицистите. И разясниха онлайн срещите и на водачите, и на депутатите. Разбира се, през призмата на плюсовете и минусите на обособените страни.
Ще е доста преднамерено да търсим виновността за мълчанието единствено в депутатите ни. Истината е, че и те не знаят какъв е българския интерес, с цел да го  пазят. Научихме това още по време на дебата сред Елена Йончева и Мария Неделчева. Когато първата евродама на Българска социалистическа партия откровено съобщи по какъв начин общите неща сред двете се изчерпват единствено с пола им.
Но в случай че партийните им пристрастия са изтрили спомените за национални цели, то най-логично е някой да им ги напомни. Например, президентът. Нали

Радев е най-големият труженик за отстояване на българщината

И в случай че последния месец е бил прекомерно ангажиран с интернационалните визити, несъмнено в разгара на лятото ще откри междина в програмата си, да ги събере дружно и да ги въодушеви да работят и за България. Още повече, че има мотив -  денят на Левски е след броени дни.
Иначе, те ще потънат в настоящите си брюкселски проблеми, ще се запилеят по околосветските си  обиколки, ще работят за партията си, само че не и за страната, ще се прибират основно, с цел да покажат новия дрешник. И нищо чудно, олисани в натоварената си стратегия, да пропуснат да са в зала при значими за България гласувания - като пакета Макрон за превозвачите, двойния стандарт за храните или нещо още по-прозаично -подкрепа за бедните райони в Европа. За сметка на това, всяка година ще ни напомнят за себе си като първенци по насъбрани приходи в следващите данъчни заявления. А след пет години още веднъж ще заседнат в партийните централи, с цел да чакат отново билет за следващия мандат.                 
 standartnews.com